ПРО ДЕЯКІ ОСНОВНІ ЛЕКСЕМИ З РЕЧАНСЬКОЇ ТЕРМІНОЛОГІЇ СПОРІДНЕНОСТІ

Анотація

Традиционно диалектите, намиращи се извън държавните граници на България, се определят като „смесени“. Причината за това е тяхната повлияност от официалния език на държавата, в границите на която се намират, или от разположени в съседство езици с важно значение за общността от религиозна, социална или др. гл. т. „Смесеният“ характер на териториалния говор проличава най-силно на лексикално равнище, тъй като лексикалната парадигма на диалекта е тази, която се променя най-бързо, защото е най-податлива на външни влияния, което позволява политически пристрастни, с превес на едни или други етнически, национални или религиозни тежнения, спекулации с етническата принадлежност на населението. Такова е положението и с диалекта на с. Речане, Призренско, разположено в областта Средска Жупа, Република Косово – на западната граница на българското езиково землище, който е обект на анализ в тази статия. Ето защо е от особена важност чрез изследване на архаичната базова лексика, откриваща се в него от синхронна гледна точка, да се докаже и на лексикално равнище принадлежността му към българския езиков континуум и по този начин да се обосноват направените изводи за местоположението на западната граница на езиковото ни землище. Именно това е целта на тази статия, чийто основен предмет на изследване са някои базисни термини от роднинската терминология. Акцентира се върху диференциална лексика, отличаваща българския от останалите славянски езици, или върху думи с общославянско разпространение, съдържащи типично български фонетични специфики. Представеният анализ на лексикалната система на говора на с. Речане, Призренско, се прави въз основа на материал, лично събран от автора по време на провеждането на кандидатстудентски курсове по български език, литература, история и култура за българското малцинство там в периода 2015–2019 г.